автор: ivliter

Защо когато слушам приказките за доброто
не виждам неговия образ,
не чувам нежната мелодия на песента му,
не чувствам освежителния негов полъх.
Аз зрението си ли съм загубил
или слуха си?
Когато слушам приказките за доброто
не мога да приспя неудовлетвореността си
и да забравя трескавите погледи на гладните?
Когато слушам приказките за доброто виждам
на любовта непревземаемото било
над пълзящите мъгли на срещи и раздели
и как през дрезгавата светлина на обезсиленото небе
се сипе бледа, плаха светлина.
Когато слушам приказките за доброто
напира в мен неустоимо
желанието да я преразкажа
и нов завършек да й дам.