Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 413
ХуЛитери: 0
Всичко: 413

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаследживотно
раздел: Избрано хумор и сатира
автор: osi4kata

Ще се преселим някой ден
в представите си собствени за рая,
там ще е топло, безпроблемно
ще бъде пушенето, зная...
Ще бъдем настанени в светъл дом,
със кротко дворче и градина,
където котаракът с взлом
ще препикава де що има.
А ние двамата със теб
ще си починем и охраним.
Презастроховани от стрес
ще правим кални, серни бани.
Ще пиеш Узо, аз Ред бул,
поседнали във басейна,
ще пушим пури, ни един цървул
не ще се жалва и къмплейнва.
Ще дъни як, дивашки рок
по старомодната уредба
на светлия ни следживот
и няма данъчни да дебнат.
Във скромния ни автопарк
едно Бугати ще се мъдри,
достатъчно за двама старци,
от всички смятани за мъртви.
Ще кажеш - тези тук блага
са все съвсем материални.
Естествено - духовна бях
приживе, във живот сакрален.
Раздавам се до голота,
Докрай, до своята голгота,
ще вярвам в светите неща,
в значението им в живота.
Ти - също. Юруш и гърбуч,
благотворител без почивка.
Разплащаници не на уж -
таксува ни кой как си иска,
разбиваме се от любов
по хора, птици и гадини.
Съобразяване до гроб
със благородните доктрини.
И сме си себе си насън,
наяве ни е невъзможно.
Наяве всеки шибан пън
ни цака яко и безбожно,
а ние - само по души,
слугуваме безпрекословно
и ни е кеф, не ни боли,
и ни е някак си духовно.
Затова във нашия си рай
ще го наблегнем на храната,
материалното комай
ни липсва тука на земята,
живеем като мъртъвци -
светия дух и тям подобни,
добрички, вакли и овци,
живеем някак си задгробни....


Публикувано от anonimapokrifoff на 18.06.2018 @ 10:03:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано хумор и сатира

» Материали от
   osi4kata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 02:13:32 часа

добави твой текст
"следживотно" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: следживотно
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.06.2018 @ 10:31:02
(Профил | Изпрати бележка)
ммм, да, чувствителният човек с времето се лекува от наивния си идеализъм и от болестния алтруизъм - другите винаги преди тебе; имам си тука една теория, че да станеш наистина "духовен", (но пък зависи кой какво разбира под това нещо) трябва след това да преболедуваш и острата форма на цинизъм и мизантропия, които неминуемо те спохождат. И така - вкусил от двете крайности, се уравновесяваш и просветляваш - т.е. живееш като жив човек... Ако оцелееш в процеса. (Много ценно стихотворение, осичке :)


Re: следживотно
от doktora на 18.06.2018 @ 10:45:24
(Профил | Изпрати бележка)
Тук се мълчи...()


Re: следживотно
от Markoni55 на 18.06.2018 @ 12:15:09
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми е смесено и неопределено чевството. Хем ми е малко смешно, хем тъжно, та чак самосъжалетилно, хем си се кефя, ами що не? Такива сме си. Пък щом има после...ще си мечтаем. Сполай ти Руми!