автор: anastasia73

Всеки поглед е тъжно докосване,
но „разлистих“ не много – достатъчно,
за да мога греха да износя
със последното свое изкачване!

Нероденото вътре жигосва ме,
а не можеше, уж, да говори,
като ято от тумори - грозно е ...
и се чувствам излъган, отровен!

"Любовта е спасение" – глупости,
но се вкопчваш във нея потайно,
а когато отново изгубиш я
търсиш образа ú ...пак случайно!

Всеки поглед е просто желание
и какво от това, ако жив ще съм,
нероденото в мен отчаяние,
се бунтува, но аз го прелиствам!