автор: Mierin

Протегнах се в мрака да търся душата си,
изчезнала, няма, потънала в прах...
В кръв и сълзи се дави следата й -
сляпа съм, глуха съм, така ме е страх...
Погледнах в очите на зимата бели,
търсейки, бродейки боса в снега,
пропадайки в бездна от мечти полудели
търся безспирно мойта душа...
Попитах сълзите си къде отлетяла е -
прошепнаха те, че търси смъртта,
тръгнах по дирята, която създала е -
кървави стъпки, ръждиви стъкла..
Отново я зърнах във миг на агония
да плаче стъпкана, свита навън...
Мразейки себе си, с обиди прогоних я,
а после заплаках във вечния сън...