автор: flood

Чета закона за защита от шума.
Сега нали е туй модерно.
И си спомням младите лета
С чайки и море безбрежно.
Веселяхме се до заран,
Пиехме и любехме се до откат.
Тогава всичко беше даром,
А телевизията не беше „Скат”.
Даром беше щастието, шума,
Веселите шведки и немкини,
Бирата и облака, и севън-ъп:
Животът бе по монокини.
А то било нередно всичко туй.
И влизало в разрез със закона.
Сега съм по принуда тих и моят буй
Се клати безнадежден и спокоен.
Нямам вече повод да шумя
И да безпокойствувам света.
Днес съм седнал с очилата да чета
Законът срещу младостта.