автор: pastirka

От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.

Болеше ли венозноят ми смях?
На мъртвите преливах галактичност.
Сама не знаех колко жива бях.
Вина не търсех. Знаех, че е ничия.

Откраднатият въздух не разбра,
че аз за главна роля репетирам.
Той друга примадона си избра.
Научих вече как се вегетира

Отново кандидатствам за живот.
Очаквам в някой друг да се повтаря.
Не вярвам във митичния кивот
и с божества съвсем не ми се спори.

Така ще репетирам - пак и пак,
докато в своя кожа се събудя,
дочакала как изгревния знак
ма месец май се претвори във чудо.