събирам се в отчаяна последователност
от изкрещяните табели на улиците
от стъпканите целувки на дъжда
и глухите слънца напъхани в шепи
допушвам в абстинентна последователност
изгорелите часовници от пепелника
сутрешните спирки за кафе, манагуа
и слепите музиканти под стълбите за украса
изпразвам се като витрина пред бедняк
потрепване с клепките на бяла реклама
чайника захвърлен под прозореца
и очите на мишката в капана