автор: tearfly

подсвирва ми запалената свещ с ръце да сътворя от сянка птица на стената
политнала към вечния копнеж в крила превърнах думите-мъниста
ела във звездната ми кухня където всяка хапка е спасение
по глътка вино и жадувана милувка очакваме нощта за възкресение
оплиташ се в зеления гердан приличащ – наниз от маслини
приют за четири очи – какво е да си сам – не знае нашето мартини
прегръдка и целувка за десерт разбъркваме със клепки аромати
а мислите – в космически концерт – от тази обич дните хранят