автор: LeoBedrosian

Аз съм аванпоста на чувствата,
мракът от екрана на телефона,
самотният гръм без светкавица
и най-тихата мълния.

Аз съм съхнещата следа на охлюв,
барабанещата ламарина под дъжда,
липовото листче, оплюто от гладни въшки
и рошавият врабец под него.

На стар пес, лая съм,
вечно недоволен от колибата си,
ухото на котарака,
отхапано в някоя битка.

Будната съвест
на заспалите герои от приказките

и солта
останала от
детска сълза.

Това съм аз -
нищото, което
таи вечността..