автор: yserd

Започнах предсънно да медитирам,
денем искам да съм свеж.
Лягам по гръб, затварям очи и без да спирам,
представям си малка запалена свещ.
Топла като пещ.
Пламъкът играе, в опит да се овладее
и това ме кара да виждам надалеч.
Kато пътник в полето, тръгнал да скита пеш.
Сякаш чувам въздухът да пее,
и пак се чувствам лек.

Чистота мисловна обгръща ме вече,
съзнание и тяло сливат се в едно.
Но от унеса звук пак ме извлече
долових го с лявото ухо.

Събудих се млад, готов за борба,
под юргана оставих собствената си лошотия.
Поздравих с усмивка ранната зора,
заех се да оправям житейската бъркотия.
​