автор: sliver

не можеш да ме уплашиш Тор
нося гръмотевици в душата си
небето ми е черно
капките дъжд са студени
много студени
дори земята не иска да ги попие
карамфилите вехнат
плъховете се крият
само шепа букви
досущ като ботеви четници
са винаги с мен
за да ми напомнят
колко е хубаво да си луд
всеки ден да възкръсваш
за да сееш думи
всеки ден градушката да ги посича
всяка нощ да сънуваш празни стаи
рамки без снимки
бъдеще без минало
да се будиш от гръмотевиците
но не твоите Тор
а онези
които те превръщат в звяр
хванат в капана на собствената си същност
покоят е смърт
и само смъртта е покой