Не искам да се ровя в тази плесен -
че гроба ти е още неизвестен.
Дали към теб оловото изпрати
по здрач ръката смугла на приятел,
или черкезин лих от храсталака
Балкана в онзи кобен час разплака.
Не ми се ще сега да философствам
за стъпкания росен майски троскот,
от двеста хъша дето сам поведе
с едничката си вяра за победа.
Аз виждам само твоя образ светъл
и чувам думи, непокрити с пепел.
Почивай в мир, войводо титаничен,
дори от подлеците днес обичан!
Околчица не стана лобно място,
а връх, от който ти до Бог порасна!