Виждаш ли как вятъра клати клоните на дървото.........
Как то се навежда към слънчевата светлина
Разперило криле и готово да отлети...........
И преди и сега, както в приказката, помниш ли......
Чети бавно и ще хванеш тичащите мисли
Последна езда към залеза
Дали си казахме всичко
Или сърцата ни знаеха, какво премълчаваме............
Усети ли
Вътре
Празното
Което цял живот опитваме да запълним................
Как се пълни с липсата и опитоменността
Било е любов, истинска, по Екзюпери..........
Последна езда към залеза...........
Бих искал само още малко да
Поддържа ръката ти
Да ти погаля косата и целуна по челото.............
После преди да се пръсна
На хиляди парченца в простора...........
Ще покарам за последно срещу залеза..........
Които играе с къдриците.....
Минаваме за много малко и крадем моментите на пъзела........
Всичко което може да вземеш на излизане......
Тежи точно колкото душата
И там на онзи бряг, не остават стъпки по които да се
Проследиш........
2018. Пловдив. По улица „Виктор Юго“, липите цъфтят, като клетници, а ние играем на пирати от сутрин до здрач......