автор: rady

Сънувам къщата със лавандулите
и кой ли вятър ми изпрати
издайнически капчици по скулите
и някакви познати аромати...

Ухае бялото пране на мама,
ухае ми на извор и на кладенец,
а в гърлото засяда нещо нямо
и ми горчи като пелин и бял равнец.

Черничево-индигови са пръстите
на спомените детски по стъклата,
не помня точно в кой миг се покръстихме
и станахме посестрими с тъгата.

Но беше лято, сладостно-смущаващо,
със мирис на тревисти сенокоси,
с Луна - измамно обещаваща,
с безброй, дошли от нищото въпроси.

Сънувам къщата със лавандулите
и онова красиво, смутно време...
Знам, в капчиците мънички по скулите,
последното детинско лято дреме!