Разбивам и последния прозорец.
В очите ми валят стъкла,
като вълните на Созопол
разливащи се по брега.
Докосвам въздуха с ръка
и с часове от морски вятър
платна опъвам аз нататък
рибарски мрежи да замятам.
А там е тихо и спокойно
Нощта е с призрачни черти.
И толкова е многослойна
и е пълна със мечти.
Знам, със пълна лодка
утре ще се върна тук.
Брега ще ме посрещне кротко
защото той ще бъде друг.