автор: valchebnica

Тази вечер ръцете сърбят
и стих за любов ми се пише.
По сърцето ми кой ли дълба,
та толкоз горещо да дишам?

Ореоли от сребърен прах
са поръсили мълком косите,
а искрици от страст и от грях
гъделичкат и палят очите.

От студения вятър навън
бързам трепетно в теб да се скрия.
Самодива съм. Кръшни хора
покрай мъжкия кладенец вия.

И пристъпваш без памет, без глас.
Разтреперан пилееш къдрици.
Звън камбанен дочувам в захлас.
Става топло...
... Превръщам се в птица...