Препускат облаци в небето
И двойно чувство в мен.тежи.
Така ги гледам аз до дето
една надежда в мен лежи.
Земята- къдрава отдавна,
върти се тя във своя ход.
Във орбитата меродавна
събира тя сезонен плод.
И нашта къща край морето
не издържа във този век.
СпуснАха ? сега резето-
събориха я с удар лек.
На нейно място изградиха
един голям модерен блок.
Така града ни подмладиха
в неимоверно кратък срок.
Тъй старото багажа сдава-
на новото то дава път.
И новост времето създава
под синия небесен кът.