автор: argonyk

" Кой твърди: "Всичко тук изгоря, не засявайте вече в полята..."
Вл. Висоцки

Над крехката си участ нека да се моли
на лаврите слугата - роб на своя демон.
Аз чупя безпристрастно тъмни ореоли
и жезъла на господ мога да отнема.

Не се улавям лесно в рехавите мрежи
на разни лицемери с жест до грош премерен.
Тъй както искам сръчно с леден гняв да срежа
на дявола рогата - призрак зъл и черен.

Гравиран къс от злато с тънък златен ланец
на шия не провесих - някак си съм ръбест.
И в малката си къща - къща на спартанец -
завит заспивам кротко с чистата си съвест.

С една любов първична - свята като мама -
земята да обичам - дишам под небето.
Отричам с глас сърдечен днешната измама,
че тя умира бавно.
Моля ви се, спрете!

Оплакахте я жива, дявол да го вземе!
А тя все още може, може и ще ражда!
Засявам сред браздите с гарваните семе,
че само след сеитба хлябът се услажда!