автор: HUDOGNIKA

Ще чакам идването ти любов
макар да зная,
че няма времето да позволи...
Косата посребрява се
и знак това е,
че старостта пристъпва
бавно и мълчи...
А толкоз исках
твое ложе аз да бъда
и нощите ни да изпълват
моя ден...
Да плача в твоята
прегръдка скъпа,
а ти да пиеш болката от мен.
В очите ти
да тъна до забрава
и в огънят им
моят огън жертвен
да искри,
и всяка сутрит
да се будя
във жарава
от нежността на длани
мъжки и добри.
Ще чакам идването ти любов,
макар да зная,
че няма времето
да позволи...
Но знае ли човек,
кога магията ти бяла
сърцето мое
ще изпепели...