автор: starchev

Кой накара страстно устни
да милуват дивното лице?
Кой нагали в нощи будни
разтуптяло от копнеж сърце?

Кой разпали въглен жарен,
въглен – обич, трепетни искри;
който кара ме да пиша рано,
странен стих що днес ме вдъхнови.

Отговорът прост и ясен
го получих в пролетния ден.
Щъркел бял от изгревното ято
ни дари със рожба – теб и мен.