автор: Angelche

Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си
между делниците намирам межда
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда…
и се чувствам като подритвано куче
…скимтящо, опашка подвило
опитвам се да замълча, а лая диво
срещу фрази и думи с остаряла душа.
Отново крача в дъжда…
а вълк искам да бъда
да надвия в себе си дъжда и страха
срещу луната самотно да вия.
Отново крача в дъжда…
аз съм същото премръзнало куче
бездомно, мокрещо лапи
в изтъркани от употреба сълзи.
И се моля дъжда да ме пусне,
сърцето от думи прогнило,
да спре да боли.