автор: anastasia73

Такова пусто е и мрачно,
когато сядам да ти пиша,
но мислите ми са прозрачни,
аз не, но думите ми дишат!
И все едно ми е, защото
ти нищо няма да узнаеш,
а песъчинката в окото,
тя моя грижа е … нехаеш!

Трепери, дяволски ръката,
издайничка на мойте чувства,
но нито ред - гори душата,
а мислите не я пропускат ...
...удобен случай да те срещнат,
когато сядам да ти пиша,
- написах думата погрешно,
но втората, май спря да диша!