автор: vesan

Защо не сме със теб маймунки,
за да не е съвсем просташко
да близна твоята муцунка,
а ти да вирнеш пък опашка?

Защо не сме със теб чакали,
да те подуша с влажен нос
и сетне младото ти тяло
да обладая без въпроси?

Защо не сме със тебе птици,
да роша твоите пера
и в блесналите ти зеници,
че искаш ме да разбера.

Защо не сме със теб делфини,
за да се любим във екстаз
на воля сред вълните сини
и само Бог да е над нас?

Защо те всички се обичат
без срам по божия закон,
свирукат, вият, квакат, тичат,
когато гони ги нагон.

А само ние, скрити в дрешки
най-сладкото в живота губим.
Хвърли комплексите човешки
и както трябва да се любим!