Ти рамкирай ми душата.
Закачи я на стената.
Закови ме, закови ме! -
нека си остана там.
Аз съм вятър, дух и огън,
Бездната в която гледаш,
сълзите с които плачеш
Цяла вечност, цяла вечност
търся те и вярвам в теб.
Ти ме молиш , ти ме викаш,
ала чуеш ли гласа ми -
падаш и оставам сам.
Ти... рамкирай си душата.
Закови я на стената.
Няма страшно. НЯМА СТРАШНО!
Аз... ще помня, че е там.