автор: julia_nikiforova

Събуждаш се намръщен
и плюеш утрото с омраза.
Животът, до кръв олющен,
със миро не те помаза.
Бурени по пътя ти цъфтяха,
и бяла лястовица не видя.
Гарвани около теб летяха
предвещавайки смъртта.
Подритна и бездомника сакат,
на просяка не даде и комат.
Мрачен, живееш като скот
и казваш: "Това не е живот!"
А той е просто огледало
и само тебе отразява.
Какъв човек отвътре си,
това и той ти дава.