 |    Бодливите юмруци на п(р)оваленото време Никой не знае дали съм жив
или из сенките ви
с дългите си очи прониквам.
В този стенещ екран
е побран живота ви,
дистанционното отдавна прокапа
със сълзи безропотни.
С достолепно отчаяние са
пропити дните ви -
човешко е да бъдеш зъл,
човешко е да си ничий.
Самоволната несрета е драгоценен дар,
щастието - утеха за наивници.
Не искам да бъда оплакван насред
душевния пожар,
който върлува навсякъде,
а вие дори не го виждате.
Каква ти душа - накълцах я на свирепи парчета
и живея без нея на чисто.
Защо ми е на себе си да приличам?
Не ми трябва сърце.
И без това не мога да обичам,
и апокалипсис не ми е потребен -
в него съм заченат,
дете на новото хилядолетие,
старец в пресипнало безвремие.
За никого не ми е жал и от нищо
не ме е страх -
това не е орис,
нито печат,
а ДНК на провала.
Без да зная дали съм жив или мъртвороден
изгнивам доброволно отвътре -
безцелно видение с (не)човешка същност.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Бодливите юмруци на п(р)оваленото време" | Вход | 7 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 25.05.2018 @ 16:01:48
(Профил | Изпрати бележка) | | С Elling сме от един прайд затова.:) |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.05.2018 @ 18:10:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Ама от истинските Прайдове, а не от сегашните, дето парадират по паради с много цветове :)) |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 25.05.2018 @ 19:26:45
(Профил | Изпрати бележка) | | За тях пък изобщо не се сетих, защото имах предвид пустинните лъвове.:) |
]
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 26.05.2018 @ 08:45:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Изобщо даже, просто е красиво.:) |
]
RE: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от daro на 20.05.2018 @ 21:42:01
(Профил | Изпрати бележка) | За мен е очевидна крачицата, която те отделя от "тъпченето на едно място" през последните години. Смятам, че това е добра посока, с днешното ти стихотворение. Ако в него е заложен стремежа за маниерничене, то това много скоро ще си проличи. Не бих искал да го допусна, но... От теб зависи, дали ще продължиш в словесното си развитие, и дали ще устоиш на изкушението от стандарните аплаузи, сестро. ????
Светлина в личния ти дом!
...(.) |
RE: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 20.05.2018 @ 21:57:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Как добре си ме усетил, чак започнах боязливо да проверявам дали не ми надничаш зад рамото.:) За жалост маниерниченето не ми е присъщо, а и не смятам, че можеш да живееш постоянно в бутафорна слънчевост, при положение, че обстоятелствата покрай теб буквално те премазват. Да не стане само така, че след десет години лирическият, който се подвизава тук, да е преобладаващия процент от населението - от това се страхувам.{} |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от Angelche на 20.05.2018 @ 10:47:22
(Профил | Изпрати бележка) | Хей Мари-Дес, трудно те преглъщам! Туптиш с всяка
дума, разкъсваш пространства и забиваш нож на дълбоко
и чоплиш..чоплиш.... |
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 20.05.2018 @ 11:52:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Такава съм си аз - лесните неща не са за мен - трябва да има огън и бодливи юмруци на таралежи, заседнали дълбоко.:) |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от rady на 20.05.2018 @ 09:33:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Преброени са дните и всички в крайна сметка са прецакани...За толкова малко малко време(в сравнение с вечността) успяхме да се прецакаме и вече няма значение цвета на залеза...И няма значение световния Апокалипсис - нашият, собствен е достатъчен и равнозначен. И там, някъде в основата на ДНК веригата, леко надава крясък(който никой не чува) една мъничка, нежна и уязвима еднодневка, която до довечера ще се разтвори в безкрая.Това е, мила ми Мари-Дес! |
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 20.05.2018 @ 13:13:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Леле, колко време му се наслаждавах на този коментар, като на безценно камъче в пазвата на пролетното тайнство.:) Бих искала да съм еднодневка, даже едночасовка, ако може.{} |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.05.2018 @ 15:53:16
(Профил | Изпрати бележка) | смея се като хищник,
рева като наранен звяр
отхапвам ръката, която лекува
колко се молих на времето,
единственото божество, което не жали никого,
и от безжалостност се напуках,
за да бъда на висотата му...
(Дес, отдавна ни трябва клуб; на обезкръвените сърца.) |
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 19.05.2018 @ 16:31:51
(Профил | Изпрати бележка) | | От Космоса сме бегълци и отдавна търсим връзка със Земята, но, ако се заклубим в Club of the bled hearts изобщо няма да ни пука, че никой не ни отговаря.:) |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.05.2018 @ 12:59:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако сме наистина в края на Края, то нека да поседнем в Ресторанта му и да се погледаме мълчаливо, докато звездите гаснат една след друга край нас, моя любима шерпка на сърцето ми... |
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 19.05.2018 @ 14:51:15
(Профил | Изпрати бележка) | | След ядрената оран няма да има с какво да се засеят хора.{} |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 20.05.2018 @ 16:05:16
(Профил | Изпрати бележка) | След ядрена оран - ще има хлебарки! Гледай *Мъже в черно - 2*.
Там хлебарки, след радиация - са добили размер на яки крокодили,
лапат хората цели...
Извинявам се, че тук... ама Elling, е направо Муз на такава творба...
Ако я бях прочел на някакъв анонимен конкурс, щях да се обзалагам,
че само той може да е Автора.
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 20.05.2018 @ 16:27:34
(Профил | Изпрати бележка) | Така сме се преплели един в друг, че вече пишем еднакво.:))) Хлебарките са си направо симпатични пред малките пухкави стоножчици (ей, не мога да ги трая тези създания многокраки). А ядрената оран не е от мен, а от това стихотворение:
Апокалиптично
Оставам с вас - от Космоса беглец.
Отдавна търся връзка със земята.
Отдавна ръся тичинков прашец -
страхът пред мен е оплодил земята…
И дните вече ми обръщат гръб.
Вървя сред хората - сеяч ненужен…
Страхът проблеснал като остър сърп,
прегризва моя призив добродушен.
Не е до смях!…
Съвсем не е до смях!
Ще бъде бедна жътвата ни, братя!
Земята е попукана от страх.
Жадува плуг и семена браздата.
Оставам с вас…
Без шлем.
И узязвим…
Задала се е ядрената оран -
ще трябва своя страх да оплевим.
За новия посев
ще трябват
х о р а!…
Иван Касабов
Малко патетично, но... |
]
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от tearfly на 19.05.2018 @ 11:53:55
(Профил | Изпрати бележка) | Безкомпромисно! И истинско!
В която и черна дупка на Вселената да си била - там знаят всичко за нас.
По следите на изгубеното време, краят винаги е известен... |
Re: Бодливите юмруци на п(р)оваленото време
от mariq-desislava на 19.05.2018 @ 12:26:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Опасявам се, че живеем в самия край на Края - там, където и последната илюзия за спасение на човешкия род лежи със строшен гръбнак.{} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 524
ХуЛитери: 4
Всичко: 528
Онлайн сега:
