автор: liulina

… и не, по между другото,
никой вече не може да мине между капките…
Огън … бие последна камбана,
чете се молитва за човешката слава,
последният залп душата я хвана,
а милостта в петна от низост се дави …
Няма лице а само банкнота,
която разтваря врати и ниже пороци,
татуирани са с нея светът и живота,
изтичат по жици човешки потоци …
Изядени мозъци с болни надежди,
се хранят с лъжовни копнежи,
едно е окото със сключени вежди,
а слепи пролетариати, се трудят невежи …
За залъка и стълбата на дявола се счупи,
по нея се качват все повече вълци,
които от рано събличат човека,
захапали властта с кървави залци …
Някой ден, се заканва с пръст безсилният,
онзи дето е вярвал в хората,
Кажды день се кълне и разсилният,
не ще сме безгласни и с вълци в дворовете …
Пали се още недокоснала въздуха - надеждата,
гори като факла и изгасва в черно разпятие,
навсякъде вече са хванати кукли на паяка в мрежата,
и да се наречеш Човек е старо понятие …
Заличени между редовете на новия ред,
изкоренени и изкормили своите ценности,
пътят назад е пак път напред,
завръщайки се в бащината къща бог ще ни прости!
Да насадим градините си с автентичност,
да върнем семейството и корените на дървото,
да не слагаме лице на някаква си личност,
а просто да обичаме живота …
Ах, колко хъс и колко мъка има в тази мисъл,
защото трудно се излиза от гнилоча,
казанът в ада сам би се същисал,
ако вместо пошлост, вяра в бъдно заклокочи …

16,05,2018