Говориш за глобалното затопляне,
за дипломатическата криза с Израел,
за повишените цени във старата Европа,
за взрив във някакъв картел.
И аз те слушам. Гледам те и слушам,
поглъщам те със влюбени очи.
В небето мънички звезди се гушат..
Приятно ми е... Говори.
Представям си ни в друго измерение -
все още млади, необвързани, невинни...
От синя нощ почерпил вдъхновение,
ти ме омайваш с думи и със вино.
Аз пак те слушам, пия със наслада
от виното ти и си само мой.
Луната като нас и тя е млада
и свирят в синьото щурци безброй.
Наместо отговор - с чаровен жест
ръка на устните ти слагам,
поглеждаш ме с несдържан интерес,
очите ти по тялото ми бягат...
Без думи продължава тази среща,
гърдите ми са бели гълъбици,
ръцете ти са силни и горещи...
И гаснат горе сребърни звездици...
Да, слушам те. Опива ме гласът ти...
Не, не... Не спирай... Говори!
По устните ми любовта напъпи...
За теб. След миг я откъсни.