Всеки път щом протегна ръце
към огнище, там огъня гасне!
В празен лист щом напиша тире
се превръща в картинка неясна!
Натъжавам смеха си дори,
километри преди да ме стигне!
И отварям широко очи,
ако буря реши да изригне!
Всяка клетка ме следва едва,
мойто „аз“ все по-рядко обича!
А кръвта ми жадува вода,
вместо нея във мен да се стича!
Всичко точно е - сянката спи,
тя е моята, няма да пречи!
Някой път ме надбягва с лъжи,
а след нея аз само пелтеча!
В тъжен миг щом протегна ръце
към живота, той пак се отвръща!
В моят лист няма само тире,
а и здрава врата, но без къща!