автор: fantaziq

Отиваш си безмълвно и на пръсти
и сякаш никога не е било...
Усетила последните ти стъпки -
душата ми се свива на кълбо.

И птиците замлъкнаха на клона,
и вечерта се спуска на конци,
и като есенният лист, отронен -
сърцето ми започва да кърви.

Забравата е много трудно нещо.
И прошката е трудна, но простих!
И само като въглени горещи
сълзите парещи с ръка изтрих.

Дали пак някога при мен ще съмне?
Дали пак някога ще се роди
едно мечтание в нощ пълнолунна
или във мрака то ще се стопи?..