автор: ivliter

На думите разбунения кошер
жужи в едно на мислите с разсърдения хор.
И виждам аз с трагична яснота –
пак с камертона на плътта
денят ще дава тон на новите ми мисли;
в накъсания техен ритъм неспокойно,
ще се преливат в корените на душата –
оттам нагоре ще поемат към листата
с копнежа непресъхващ по небето.