автор: ivliter

Лежа в очакване.
Часът на новите съновидения
не е дошъл,
не е довел той още думите
изтръскани от шумовете на деня,
от трясък на коли,
изтръгнати от нежни ласки,
прогонени от дълги изневери.
И ще залее тяхната река дълбока
на листите ми белите полета,
ще ме засмучат с часовете си
и в световъртежа им тревожен
дали утеха аз ще мога да намеря?