автор: rosi45

Иванов беше именит телевизионен водещ, с голям опит.
Гостенката му беше младо девойче, съвсем скромно облечено- черен свободен панталон, ръчно плетен пуловер в червено и черно и под него бяла блузка . В гремьорната й бяха поставили изключително деликтен грим- изглежда и там са разбрали, че това на пръв поглед обикновено момиче, притежава някаква своя красота, която не е необходимо да се подчертава. Всъщност чарът й беше най-вече в усмивката- озаряваше лицето й, придаваше и добронамереност и интелект, с който съвсем не парадираше. Той говореше, ръкомахаше, правеше мимики, но за разлика от друг път почти не поглеждаше сценария , а тя беше толкова естесвена, непринудена.
===

Той се прибра вкъщи. Уморено захвърли ключовете на красивата малка масичка в антрето. Влезе в хола, седна в удобното кресло, огледа се- да, имаше много красив апартамент, много луксозен дори...Но...за пръв път усети много остро самотата, тишината звънеше, като аларма, казваше, че времето му изтича и начинът му на живот до сега не го удовлетворява. Да, беше публична личност с власт и влияние в различните социални сфери, но това не топлеше дома му. Помисли си, че може да набере поне десетина телефона на бляскави жени, които бяха готови веднага да скочат в леглото му. Иронична усмивка изкриви устата му. За една нощ- да, за друго не ставаха...Отиде в банята, преди да излезе изтри запотеното огледало и се взря в образа си. Времето вече оставяше белези по лицето му, несъмнено. А девойчето от днешното предаване е като свежа капка чиста роса . Беше толкова млада и невинна! Какво му става- нищо и никакво си момиченце...

==

Телефонът иззвъня. Иванов вдигна с досада.
- Иванов слуша
- Господин Иванов, аз...аз съм Кристалина, от вчерашното предаване...аз, ами бих желала да се видим...
- Да не си написала някое ново вълнуващо есе?
- Ннне, поне засега...може ли да ми отделите половин час за кафе?
Той замълча- ако приеме, ще нагази в дълбоки води, ако откаже- ще обиди девойчето.
- Добре!
Тя беше вече в кафенето. Този път се беше опитала да бъде по-добре облечена: копринена риза-шемизета в цвят пепел от рози, гарнирана с дантела и панталон по крката, обувки на ток, гримирана твърде обилно- явно искаше да изглежда по-голяма. Той седна срещу нея, попи тази "росна капка" за миг и се зачуди каква тема да подхване. Момичето беше скрило очите си под дългите мигли- явно се чувстваше неловко. Размениха няколко банални фрази. Тъкмо си мислеше как да си измъкне, когато тя разко стана от стола, протегна към него сгънат лист и каза:
- Прочетете това, моля- и с бърза крачка се отдалечи. Той пъхна листа в джоба си- пак някое съчинение, до гуша му бяха дошли опитите на кого ли не да попадне в шоуто му.

==

Иванов влезе в банята и смъкна всичко от себе си, за да го пусне в коша за праве. Нещо изшумоля. А, да оня лист! Остави го на лавицата и влезе под душа. По-късно, отегчен, си спомни за него и отиде за го вземе. Сложи очилата. О, само няколко реда- това не е есе. "Господин Иванов, следя предаването Ви неотлъчно...защо ли? Защото от тийнейджърските си години съм влюбена безнадеждно във Вас, повече не можех да тая това в себе си. Моля, дайте ми шанс". Остави бавно листа. Беше леко шокиран- нестандартен начин за домогване до него. Твърде наивно...но тя просто е едно девойче, помисли си, изобщо не е обиграна в свалките. Приятно беше всъщност, но трябваще да помисли, вече е над 40 и спонтанните решения не бяха в приоритета му. Не сега, твърде е уморен, трябва много деликатно да подходи...

===

Една привечер тя се обади:
- На входа на парка съм, ще ме придружите ли в една разходка?
Защо не? Един час в присъствието на това очарователно създание ще е истински релакс...
Тръгнаха по алеите на парка, облечен в оранжевочервените краски на ранната есен. Тишина, спокойствие, сумракът се спускаше. Кристалина свърна от алеята и навлезе в малък оазис от дървета. Не можеше да я остави, последва я. Листата шумоляха под краката им, въздухът беше зареден с някакво очакване...Тя се облегна на едно дърво.
- Ще ме целунеш ли
След миг колебание той се наведе и докосна леко, нежно, почти бащински устните й. Беше като на филм...но той се взе в ръце и се отдалечи. Тя го настигна, той я улови за ръка и каза:
- Хайде, късно стана, ще те изпратя до вас. Мълчаха. Нямаше време, трябваше да заговори:
- Мила Кристалина, ти си прекрасна във всяко отношение, може да се гордееш със себе си. Забрави тази вечер...Защо ли? Защото си толкова млада, ще срещнеш толкова много мъже , млади мъже...та целият живот е пред теб. Достатъчно отговорен съм и няма да се възползвам ! Може би сега ще страдаш, но след години ще видиш,че съм бил прав. Младостта лесно ще те изведе от това състояние.

Да,Кристалина си поплака...и да, след месец животът така я завъртя, че тя остана само с един чудесен спомен, който нямаше да забрави до края на живата си- с първата любов е така. Не можеше да не оцени джентълменското му поведение!

==

На едно парти Кристалина срещна млад мъж, вече с професия. Той не се откъсна от нея нито за миг. Не позволи никой да припари до нея. Така започна неговото ухажване, настойчиво и упорито. Кристалина си каза- щом толкова ме обича, сигурно ще ме носи на ръце... Забрави да се попита дали тя го обича. Този пропуск щеше да се окаже фатален за брака й! В следващиге години всичко се разви твърде бързо- бременност, раждане, малко дете, на което се отдаде и т.н. Еднообразно ежедневие, сиво и тягостно, но тя имаше силно развито чувство за дълг и отговорност и не мислеше за развод. Но това не спаси семейството им. Намеси се трети човек, жена, твърде агресивна в своите намерения... и тогава всичко стана неспасяемо.
Когато детето беше малко, Кристалина го разхождаше често в градината. Веднъж на отсрещната страна на алеята видя Иванов. Сърцето й се разтуптя, но не показа, че го е забелязала. Той също не даде вид,че я е познал, но по езика на тялото, тя си помисли, че не е останала незабелязана. Разминаха се за секунди..

==

Кристалина влезе в супермаркета и едва не се сблъска с един човек на вратата. Иванов! Той реагира по-бързо.
- Здравей...Кристалина- и подаде ръка
- Здравейте!
Като че и двамата искрено се радваха на срещата. Поговориха, той я покани на кафе у дома си- оказа се, че живеят съвсем близо един до друг и е цяло чудо, че до сега не са се засекли. Бяха изминали цели 20 години! Сигурно имаше какво да си кажат.
- Аз се отдадох на кариера
- Да , знам, станахте директор на телевизия
- А ти?
- Аз се отдадох на детето си. Слава Богу вече е голям и самостоятелен и моите ангажименти намаляха
- Радвам се за теб, аз останах сам
В един момент и двамата мислеха за едно- да довършат това, което се беше зародило преди години. Да, те консумираха връзката си. И тогава...стана ясно, поне за Кристалина, че "голамата" любов е била една илюзия на младежкото й очакване за принца на бял кон...Вече беше зряла жена и виждаше нещата в реалната им светлина. Когато излизе от дома му, разбра че повече няма да се повтори това. Нещата не можеше да започнат от там където бяха свършили, защото и двамата бяха много преживяли, много научили и много се бяха променили за тези 20 години. Времето не се връща никога назад- нито миг...