автор: sabin

Уморен от надбягването с вятъра,
събираш всички преживени
мигове
и си строиш колиба
от горчиви спомени,
за да се възхишаваш
на ветрогонците...
И си припомняш за началото,
как с безразличие прогонваше
птиченцето на късмета,
пеещо на твойто рамо,
а далеч по късно,
упорито го приканваше,
с трохите на живота си ...
А пред теб илюзиите продължават