автор: argonyk

Прибраха стадата – не найдоха паша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.

Два чана – за дългото нямане знаци –
висят над вратата на кръчмата бедна.
Мъжете си бършат с ръкави мустаците
отпили на гладно от менчето медно.

Съдбата им – плява, баластра и трици.
Змия пепелянка ли нейде се гуши!...
Но писне ли гайдата с глас на вдовица,
на пода ще паднат и скръб, и кожуси.

Забравили вече на лятото зноя,
небръснати девет недели и груби –
те здраво се хващат за тънките пояси
с ръце като клони на стари горуни.

Земята под тежките стъпки изпъшква.
Гърми по тавана пъдаринът Кото.
Хорото е бавно, псувнята е мъжка:
"Ех, твоята мамица мръсна, животе!"...