Отиват ти тези очи.
Червилото – също.
Все тъй красива си. Ти.
И отново сме вкъщи.
Ще помълчим
Преди вечеря.
Заповядай. Хайде, хапни.
Тук вече няма истерии.
Сам съм. И хич не боли.
Не е ли вкусно?
Имам консерва. Или?
Добре. Да... май стана късно.
Отиват си тези очи.
Червилото – също.
И хич, ама хич не боли.
Просто... тръгна си къщата.