Дъждът ще завали над дъждобрана.
И ще вали до зимата отсреща.
По улиците й – ята от врани,
в черупката – забързан лешник.
Викът на вятъра – небрежен полъх –
ще върже сбруите със дива мента.
Смехът в ръцете ни, високо горе,
ще разцъфти във звуците на флейта.
От минало несвършено до утре
с капчуците ще кърпим дъждобрана.
В качулката му спи, завит уютно,
най-шареният дъжд – дъждът за рани.