на дъгата -
с вятъра
лудостта
и джаза на думите
...днес
ще слушам джаз,
мамо, помниш ли -
ти пееше "Забляло е агънце",
с набъбнала сълза,
слушахме ние,
слушаше твоят розов храст,
дюлята трептеше в жълтевина и
малкият ни свят слушаше
с огромната си тъга -
татето го нямаше...
Сега си пепел, въгленче останало
свети
с твоя огън и
под старата асма, в старата къща,
където багри играят
от целувката на слънцето,
аз ще слушам твоята песен
с нов аранжимент...
Харесвам черупката си, мамо...