Среща – в случайна приказка.
И – без мечти за хилядата.
Кратка любов... И – неистинска!
Вече не можем да страдаме...
С „благодаря” за забавата –
(цената ти е прилична).
На „мястото ти” – оставям те
за следващото „обичане”...
Пак ни дели магистралата –
сива като епичност.
С лента деляща бялото
от днешната ни двуличност.
Бяхме ли някога влюбени?
Дали споделяхме нежност?
Било е време иагубено!
Днешното – бе неизбежност...
бой..Боев, 2018