автор: mitkoeapostolov

Вятърът нахлува на пориви и брули листата. Първо падат само няколко. До края на ноември са окапали всичките. На тяхно място остават пъпките- сякаш еднакви, но всяка е различна планета в галактиката на короната. Някои пъпки са листни, други са плодни, но всички се въртят около живителните сокове на корените.
Настъпва голямото свиване. Дори черните дупки, където се крият дървоядите, се изпразват. Прехвърчат снежинки. Вселената замира.
През април идва големият взрив. Планетите удвояват масата и променят траекторията си. Появяват се нови планети- плодове. От черните дупки пъплят пълчищата на ада, гладни за унищожение.
Гравитацията дърпа всички към ядрото си и те се подчиняват- първо плодовете, пълни с червеи, после листата, пожълтели от мъдрост и накрая дървоядите, уплашени от първите зимни снежинки.
От всичко остава само зрънце звезден прах, който полита със зимния вятър и се изгубва в дебрите на вселената.