автор: julia_nikiforova

Скоро ще ми поникнат крилете отново,
нищо, че сега са оголени рани.
Сама ги отрязах, редом до тебе да крача,
и от тогава, като от вино пияна,
все търся ръката ти в здрача.
А нея вечно я няма.
И безразсъдно посоките бъркам,
поела отново по пътя сама.
Но скоро ще ми поникнат крилете..

Дано само си спомня как да летя.