автор: flagumdei

Едно сбогуване понякога е дълго.
И ако клетките ти са познали свойта цел,
а пък кръвта ти – своята причина,
краката ти, с които все не тръгваш,
са коренища, вкопчени в земята.
Едно сбогуване понякога е дълго.
Ако не се разделяш с някой друг,
а с най-дълбоката си същност, нарисувана
с неземна лекота от нечий поглед.
Едно сбогуване понякога е дълго.
Ако разбираш че си стъпил на ръба,
след който времето не съществува.
И ако колебанието ти идва не отвътре,
а някъде отгоре и отвъд,
надхвърлило човешките ти граници.
Едно сбогуване понякога е дълго.
Дали си се разделял и си тръгвал, все едно!
Едно сбогуване
понякога
не свършва.