автор: Albatros

... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка,
Сизиф от мен живее по-добре – щом камъка на билото избута,

за пет минути може да се спре, пък аз не спирам даже за минута,
дори да падна в малкия пеналт, на мене няма кой да ми съчувства,
и – миг преди финалния сигнал – не свири съдията чиста дузпа,
дори да съм резервният играч, по-бърз съм и от сребърните пуми! –
и винаги печеля своя мач, търкалям – чисти! – светлите си думи.

27 април 2018 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.