автор: YOTOVAVA

О, колко макове е нарисувал
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.

Такива мигове не се повтарят,
– за нас невидимия рай открехва
и боязливо портите отваря
безмълвен старец в бялата си дреха

Тогава може всичко да повярваш –
че времето ще тръгне наобратно,
надмогнали и страсти, и коварство,
човеците ще бъдат просто братя.

Как искаш да останеш тих и ничий,
блажен – разтворен в мокрите осили,
в безвремие и нищо коленичил,
и да попиваш любовта – без сили.

Завръщаме се бавно на земята –
така навярно дълго се умира.
Не ни буди от светлото пиянство
и четките си, Боже, не прибирай!