Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 806
ХуЛитери: 3
Всичко: 809

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСиньо
раздел: Други ...
автор: atina2005

Харесваше го откакто бяха в трети клас. Той бе в четвърти и и се струваше, че никога не я е забелязвал. Вече и двамата бяха в края на трийсетте. Тя живееше в Германия и бе на конгрес в някакъв хотел, където чу учудващо много българска реч. Бе лято. Реши преди докладите да се поразходи из града.
Реката минаввше през старата му част. Всичко бе някак тихо и спокойно. Бе ваканционно време, немците бяха по почивки и по обяд само няколко туристи се бяха объркали на разходка.
Влезе в малко магазинче и си хареса сини плетени обувки, втора употреба, но някак като че я привлякоха веднага. И там го видя. Висок и широкоплещест. Бяха минали повече от 20 години. Все същата усмивка. Изглеждаше толкова млад. Отдавна пътищата им се бяха разделили. Тя бе разведена, а той?
"Ники", промълви тихо. Той разглеждаше някакво списание. Повдигна глава. Позна я веднага и се усмихна. Тази момчешка усмивка, която още като ученичка я бе привлякла. Стори и се, че той не бе изненадан или поне добре го прикри. Направи бърза крачка към нея, така, сякаш щеше да я прегърне. Сърцето и примря. 
Уговориха се да се срещнат следобяд на центъра. Тя обиколи още няколко магазинчета. Почти никъде нямаше продавач, всичко бе отворено и някак като че оставено на самотеч. Хареса за него син анурак. Изобщо нямаше представа какво ще правят и защо изобщо се уговориха за среща. Бе дошла заради семинарите и се радваше, че щеше да присъства на един, който бе воден от приятелката и от училище, вече станала професор. 
Прибра се в хотела. Там цареше оживление и неприятна скука. Бе пълно с млади студенти, аситенти, интересенти. Нещо я издразни. Какво правеше тук. Нима не бе чула през последние 15 години достатъчно лекции и семинари? 
Видя приятелката си. Хапнаха набързо и тя дори не и спомена за него. Защо се появи тази несигурност? Или бе тръпка? Вълнение? Градчето бе малко и бе идвала много пъти тук на разходка.  Скъси пътя, минавайки през стари изби и стълби, покрити с плесен. Тук бе тъмно и студено, но тя знаеше изхода и не се страхуваше. 
Излезе. Примрежи срещу слънцето. Бе на центъра. Видя го как тича към друго момче и вика "Брато, имам си момиче".
"Братото" гледаше учудено. "Кво момиче бе?". Тя реши да отхвърли скромното въздържание, особено сега, когато някакво момче, явно негов приятел, бе при него. Почувства се полъскана от реакцията му. Той явно не знаеше, че тя е вече на центъра.
"Ще я видеш" , каза той и се обърна, защото приятелят му гледаше очевидно някой. 
Прегърна ме. Целунахме се. Моите семинари загубиха значение и светът се завъртя. Погледнах сините си плетени обувчици. Сякаш те танцуваха. Ставаше хладно. Той сложи синия анурак. Хвана ме за ръка и тръгнахаме покрай реката. 


Публикувано от Administrator на 28.04.2018 @ 11:15:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   atina2005

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 15:30:31 часа

добави твой текст
"Синьо" | Вход | 4 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Синьо
от verysmallanimal на 15.07.2018 @ 17:26:17
(Профил | Изпрати бележка)
А казват, че синьото е цвета на тъгата...
Поздрав!


Re: Синьо
от doktora на 29.04.2018 @ 07:07:08
(Профил | Изпрати бележка)
И на мен ми хареса, леко е фентъзи, и нещо бързо завърши...
Но е хубава да се пише за любов!


Re: Синьо
от atina2005 на 06.05.2018 @ 18:11:45
(Профил | Изпрати бележка)
Това бе сън. Но момчето наистина е присъствало в живота ми преди 25 години. Как разбра, че е фентъзи? Единстените реални герои сме ние двамата, всичко друго е от съня ми. Събудих се и го написах, леко го стилизирах и на мен ми хареса.
А за теб, че разбра за фентъзито, свалям ти шапка :)

]


Re: Синьо
от Angelche на 29.04.2018 @ 01:00:30
(Профил | Изпрати бележка)
Колко е хубаво любовта да не угасва!
Хареса ми, получили са шанс да са заедно:))))


Re: Синьо
от atina2005 на 06.05.2018 @ 18:17:21
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Ангелче, разказът бе съня ми; леко украсен. Реалните герои съм аз и той. Момчето наистина го харесвах много на времето, е какво значи много...преди няколко месеца видях профил във фейса...времето променя хората, поне външно...исках да пиша за усещането след събуждането ми и как пък точно той се е появил?
Не сме били никога заедно, даже не сме говорили като ученици. От 20 години съм в Германия, какво прави подсъзнанието ми ;) Благодаря ти за интереса :)

]


Re: Синьо
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 28.04.2018 @ 17:44:45
(Профил | Изпрати бележка)
симпатични са героите, щеше да е хубаво ако не беше свършило толкова бързо...


Re: Синьо
от atina2005 на 06.05.2018 @ 18:19:38
(Профил | Изпрати бележка)
Женя, какво прекрасно име!
Ще продължа...защо не?
Поздрави!

]