автор: rosi45

Не знам защо, но просто е факт -
все по-често се обръщам назад .
Лятото прекарвах в провинциално градче -
при баба, дядо и домашното щурче.
В късна лятна вечер, на лунна светлина,
споделях малки тайни с приятелка добра.
През деня пък - милата ми баба
ме учеше да правя домашна юфка,
шиеше ми рокли от коприна и тафта.
А дядо ми, горд с внучето си мило,
му купуваше какво ли не, за да е щастливо -
големи сочни дини, пъпеши сладки,
златисти кайсии, сладолед между вафли,
резлива боза с най-вкусните пасти...
Несъмнено и днес все още е живо
усещането за обич, закрила и нещо красиво.
И със сигурност зная, че ще го помня до края!