автор: kandid

С разкрита бяла гръд,
в косите с кървав мак,
танцувам пак и пак.

Обхваната от страстна тръпка,
пристъпвам с нестинарска стъпка.
От босите ми стъпала
прониква в мене светлина.

Жаравата не е под мен,
жаравата изгаря в мен
душа измъчена и зла,
белязана със доброта.

Със бяла гръд и кървав мак
към теб пристъпвам пак и пак.
Посрещаш ме с пресметнат хлад
и вехне гръд и гасне мак.