автор: rosi45

Бяха на летището. Виола щеше да лети за Париж, а Жорж я изпращаше.
В последния момент тя леко докосна с прекрасните си устни бузата му. С тази ефирна, нежна, приятелска целувка, тя изказваше благодарността си за всичко, което той беше направил за нея.
В самолета си мислеше, че от тук нататък трябваше да се справя сама. Чувстваше се като хвърлена в дълбокото на морето. За Париж не знаеше нищо освен символът й- Айфеловата кула. В момента я вълнуваше обаче бъдещата й работа. Манекенка. Нямаше опит...но имаше данни, дадени й от Господ и не на последно място, нейната адаптивност.
Когато слезе от самолета и потегли към известната модна къща, макар и само от автобуса, усети ,че това е необикновен град. По тротоарите малките, красиви, кафененца с пъстрите тенти; булевардите с красиви дървета, оживените улици...ето там двама влюбени са се понесли на крилата на любовта, личи отдалеч; на един тротоар възрастен мъж свиреше на акордеон- да, шансоните на парижани, Жорж й беше споменал за тях...и за непреходната им изпълнителка Едит Пиаф. Каза й да посети непременно Монмартър- кварталът на парижите бохеми, почитатели и творящи изкуство. Жените не бяха особено елегантни, смяташе, че тъй като тук е Меката на модата, всички парижанки ще са суперелегантни. Не беше така, но я впечатли, че всички бяха усмихнати и с ведро настроение...някаква безгрижност се носеше във въздуха. Ще трябва да опознае този град.
===

Още на следващата сутрин се потопи в забързаното, динамично и много напрегнато ежедневие на манекенките по време на подготовката на ревю. Вечерта беше изтощена- тази професия не беше никак лека! Спомни си всичко от деня. Манекенките жужаха като в кошер. Разбра бързо, че ежедневната им борба беше с килограмите, направо си гладуваха, на нея й се сториха кльощави...но явно изискванията са такива. Не пропусна да отбележи, че някои бяха твърде превъзбудени, много енергични, от къде тези сили? Скоро разбра- обменяха си хапчета, стимуланти, а може би и нещо по-силно, за да издържат на темпото. Виола се зарече да не прибягва до това, нямаше намерение и да гладува- мерките й бяха перфектни! Разбра, че манекенката има малко живот на подиума, повечето момичета мечтаеха да срещнат някой богат мъж...за времето, когато вече нямаше да се котират. Веднъж настъпи по-голямо от обичайното оживление. В подготвителното помещение, сред безбройните тоалети, аксесоари и гримове се появи един, много странен според Виола мъж. Снежнобялата му коса, прибрана в опашка и снежнобялата му риза с извънредно висока яка се открояваха на всичко черно в екстравагантния му тоалет. В ръката с черна ръкавица държеше ветрило. Всички манекенки го наобиколиха,пърхайки като ято пъстри пеперуди, настана истинска еуфория...А той стоеше леден и недостижим, скрит зад черните си очила, обвит от осезаемо количество суета. Виола попита едно от момичетата кой е този господин.
- Не познаваш един от най-забележителните дизайнери ?! Виола, наистина има какво да учиш! Та това е Карл Лагерфелд!

До края на пребивавенето си беше вече очарована от този град, където почитаха червено вино и всички бяха влюбени! Не предполагаше, че Жорж толкова ще й липсва. Как искаше да обикалят този град ръка за ръка...Вместо това, още от първия ден трябваше да отблъсква неприкритите покани за леглото от мъжката част на големия екип!
===
Самолетът кацна на летище София и стюардесите отвориха вратата на самолета. Пътниците се заизнизваха по стълбичката. Жорж отвори широко очи- едва позна Виола в тази изключително елегантна, приковаваща погледите, жена. Неговата Виола! Опита да се справи с вълнението си. Но се оказа, че не е необходимо. Виола, грациозна дори на ниски токчета, се затича към него веднага след като го съзря
- Жорж, Жорж! Боже колко ми липсваше! Париж без теб...беше болезнено! Скъпи, никога повече няма да се разделяме! Разбираш ли? Никога!
Стояха прегърнати, около тях света се въртеше, бяха единствените хора на планетата. Говореха само очите им. Дълго лелеяната и от двамата целувка, дълго сдържаната страст, дългото подчиняване на нормите и мозъка, си казаха думата. Това беше от целувките, които се помнят вечно и се случват на малкото щастливци между хората!

ПП- Този път няма да напиша "край", може да ми щукне да напиша още...знае ли човек...