автор: Kanegan

Между баири от всички посоки
покриви, керемидени сгушени,
като в керамична паница,
дробени селски грижи...
Вятъра гони посоките,
никакъв ориентир да няма,
зимни вълчи воеве,
сплотяват премръзнали
души селски в безверието...
В сянка на страх оживява,
мисъл за вечно, отвъдно
дяволи сенки простират
в зимни виелици страшни...
Пътища без посоки,
опасват живот не лесен,
вечна борба за живота,
в шепа души загубени...
Село без смисъл живеещо,
дворове, потънали в бурени,
нявга живяли и тук грешници...
От къде воля за съществуване?
От нощните набези на лисиците,
от лая на брадва в тишината заспала,
от брилянтните шевици на звездите,
от къщите в сън дремещи...
Корави са душите селски,
като земята, суха от плодородие,
като мъка от недоимъчни мисли,
като сухи тополи подпрели небето,
жарта на небето гасещo...
Живота тлее, но не гасне
как ли ще гаси някой
това, което сърцето сее -
обич към всичко, което е живо
и дори живот да няма
пак земята ще ражда от обич!