автор: fantaziq

Кой почука на мойта врата?
Кой звездите на мене свали ми?
Може би - моя дръзка мечта -
неназована...без име...

Аз мечтите погребах накуп,
а ти още сияеш във мрака
и макар, че това е май глупаво -
нещо вътре във мен се разплака.

Нямам отговор, просто шептя
върху белия лист лековерно...
Ти, мой стих, си най-дръзка мечта!
Ти премахваш от мрака черното!